Либертарианството (понякога и като либертарианизъм, на английски: libertarianism; от френската дума за свобода на френски: Liberté) е термин, използван от широк спектър [1] от политически философии, които са за максимализиране на индивидуалната свобода [2] и за минимализиране и дори отмяна на държавата[3] [4]. Либертарианците прегръщат гледни точки от този спектър, като се започне от минанархистки до анархистки възгледи [5] .

Либертарианството е правна философия и политическа идеология защитаваща естествените права - право на живот, лична свобода, право на собственост и стремеж към щастие. В основата на либертарианството е забраната за насилие върху индивида; защитата на личната свобода, решенията и действията на индивида, когато това не накърнява правата на друг индивид или група.

Либертарианството е правова, а не етична система, поради което е съвместимо с различни възгледи за морал: от консерватизъм до либертинизъм. Част от либертарианците са анархо-капиталисти, други са монархисти, но повечето защитават идеята за минималната държава.

Дейвид Боаз е изпълнителен визепрезидент на Института "Кейто",описван от "Вашингтон поуст" като най-актуалния мозъчен тръст във Вашингтон.

Той е редактор на The Libertarian Reader.

Негови статии да публикувани във вестниците The New York Times,The Wall Street Journal,The Washington Пост и Los Angeles Times.

Живее във Вашингтон,окръг Колумбия.

http://www.libertarianism.org/reader.html

петък, 23 септември 2011 г.

Никой няма правото да възпира други хора да изразяват своите мисли и да се опитват да убеждават другите в своето мнение

Съвременните идеи на либертарианците започват в борбата за религиозна търпимост.

Никой няма правото да възпира други хора да изразяват своите мисли и да се опитват да убеждават другите в своето мнение.

Този аргумент трябва да се разшири до радиото и телевизията,кабелната телевизия,интернет и другите форми на електронна комуникация.

Хората.които не искат да четат книги,писани от комунисти (или либертарианци !),или да гледат кървави филми,или да гледат порнографски картинки,не са задължени да го правят;но те нямат правото да възпират другите да вземат свои собствени решения.

Начинът,по който държавата се намесва в свободата на словото,са многобройни.

Американските правителства постоянно се опитват да забраняват или да регулират предполагаемо неприлични,нецензурни или порнографски книги и филми,въпреки ясните думи на Първата поправка:

"Конгресът не може да прокарва никакъв закон . . . ограничаващ свободата на словото или на печата."

От книгата "Либертарианството",Дейвид Боаз

Изключително рядко се случва някой човек,БЕЗ НЕГОВА ВИНА,да се окаже неспособен да намери работа ...

Изключително рядко се случва някой човек,БЕЗ НЕГОВА ВИНА,да се окаже неспособен да намери работа или помощ и да е на ръба на глада в едно действащо общество.

Почти винаги има налична работа на заплата достатъчна,за да поддържа живота.

За онези,които наистина не могат да намерят работа,има роднини и приятели,които ще им помогнат.

За хората без приятели има приюти,мисии и други форми на благотворителност .

"Либертарианството",Дейвид Боаз

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Ако божественото право на кралете вече не може да убеди хората да предадат своята свобода и собственост,тогава ...

Ако божественото право на кралете вече не може да убеди хората да предадат своята свобода и собственост,тогава властолюбците използват национализма,равенството,расовите предрасъдъци,класовата борба,или смътното обещание,че държавата ще облекчи всички болки !"

Либертарианството",Дейвид Боаз

събота, 3 септември 2011 г.

Да живее либертарианството

Либертарианството: свободни граждани и справедливо общество

Лъчезар Богданов

Либертарианството на Дейвид Боaз е обобщение на една политическа философия. “Либертарианство” е вярата в обществен ред, изграден върху индивидуалните права и свободата. Много хора живеят според този възглед; и все пак, малцина са достатъчно смели, за да го изповядват като политическа програма. Липсата на смелост е в голяма степен резултат от интелектуалното предателство и задружните усилия на икономисти, философи и политици през 20-ти век, които съзнателно рушаха вярата в личната свобода, като я заменяха с упование във всеможещата патерналистична държава. Тази книга възражда надеждата, че общество, основано на принципите на свободата и доброволното съжителство, не е утопия, а възможна и желана алтернатива.
Първата стъпка към либертарианската идея е приемането на методологическия индивидуализъм. Това е възглед за света, според който отделния човек, а не някакъв колектив или общество, мисли, действа и чувства. Индивидът е агент действието, той е и агент на морала. Отделните хора работят, учат, подреждат живота си, понякога лъжат и убиват – но не “обществото”, “класата”, “корпорациите” или “малцинствата”. Всеки човек е ценен сам по себе си, а не като средство за постигане на целите на друг или на общността.
Естествено следствие от това е възникването на теорията за фундаменталните индивидуални човешки права. По думите на Джон Лок, “Всеки човек има Собственост върху своята собствена Личност”. А Томас Джеферсън, започвайки Декларацията за независимост на Съединените американски щати пише,“ ... че [хората] са надарени от своя Създател с определени неотменими Права, и главните сред тях са живот, свобода и стремеж към щастие”. Индивидуалните права са рамката, която ограничава свободата на всеки човек така, че да не нарушава същата свобода на другите. Моето право на живот не трябва да застрашава твоя живот, моето право на собственост не трябва да ограничава твоята собственост.
Вярата в естествените човешки права е вяра в ограничената държава. Независимо дали властта се олицетворява от наследствен монарх, диктатор или демократично избран парламент, тя трябва да е ограничена. В либертарианското общество държавата е създадена, за да защитава естествените права, които всички граждани вече притежават. Както прогласява Декларацията за независимост на САЩ, “за да осигуряват тези права, сред хората биват установявани управления”. Правителствата не могат да създават права; те само могат да гарантират привилегии. Либертарианците отхвърлят правния позитивизъм – идеята, че правото се създава от законодателни власти – и вярват в естествено развиващото се законодателство, основано на прецеденти, традиция, договори и решения на съдии.
Но защитниците на голямата държава не се обявяват открито срещу свободата; вместо това, те подкопават вярата ни стъпка по стъпка, като атакуват отделни “недостатъци” на свободното общество. Нима пазарът понякога не се проваля? Нима пазарът не създава бедност? Нима свободното общество не стимулира престъпността? Нима това общество не е само на богатите и силните? Нима свободата не създава несигурност. На всички тези въпроси Дейвид Боaз отговаря с ентусиазирано: “Не!”.
Много защитници на свободния пазар продължават да се учудват, че около тях е пълно с хора, които искат държавна намеса и икономическо планиране. За тях свободният пазар е най-добрата система за производство на благосъстояние, и те трудно приемат, че при всичките доказателства и илюстрации за това, много хора не са склонни да го подкрепят. Обяснението е до голяма степен в признанието им, че пазарът е ефективен, но понякога не е справедлив. Дейвид Боaз атакува точно тази заблуда. Пазарът е успешен именно защото е справедлив. Ако справедлив трябва да означава правилен и честен, то именно тази форма на взаимодействие, която възниква в резултат на доброволна размяна на частна собственост е справедлива. Когато на свободния пазар две лица търгуват, те правят това доброволно, като разменят това, което им принадлежи. Пазарът е институция, която позволява всеки индивид да постига собствените си цели, като използва собствените си ресурси и умения. В резултат от пазарната конкуренция, хората постигат различни успехи. Но неравенството не се дължи на пазара, а на различията, така характерни за всеки отделен човек. В свободното общество равенството не е в резултата, а пред закона.
Интелектуалното предателство на 20-ти век се състои в яростната и последователна защита на твърдението за провал на свободата. Икономисти, философи, социолози, писатели, режисьори и хиляди други се надпреварваха да демонстрират пред света провала на свободния пазар, на доброволното сътрудничество, на мирното съжителство без централизирана власт и планиране. Те ни накараха да вярваме, че цената на индивидуалната свобода е липсата на сигурност, влошаваща се околна среда, по-висока престъпност, по-лошо образование и липса на солидарност. В Либертарианството Дейвид Боaз показва, че не е нужно да правим такъв избор, че няма противоречие между свободата и сигурността, че ненамесата на държавата и индивидуализмът са рамката, която позволява морален и добродетелен живот.
Съвременната социална държава изхожда от патерналистичната позиция, че хората не могат да се грижат сами за себе си. Тя унищожава достойнството на индивида и превръща милиони хора в зависими от благоволението на правителството. Пенсионното и здравното осигуряване от преразпределителен тип, създадени да гарантират доход за възрастните и здравни услуги за болните, отиват към фалит. Те харчат все повече средства, а осигуряват на гражданите все по-малко и по-некачествени услуги. Но каква е алтернативата? Отговорът намираме в хиляди примери – както от заобикалящата ни реалност, така и от историята - които изобилстват от разнообразни форми на осигуряване, взаимопомощ и организации за солидарност. Най-явното решение е в поемането на лична отговорност за собствения живот и потенциалните рискове в него – чрез спестяване, застраховане или съвместен живот в семейството. Но освен това, в свободното общество възникват клубове, общества за взаимопомощ, благотворителни организации, които помагат на тези, които в даден момент не успяват да се погрижат за себе си. Точно социалната държава прави моралната преценка за действията на хората невъзможна. Може ли солидарността и помощта към ближния да са добродетел, ако са наложени със закон?
Но кой ще финансира пътища, градски транспорт и образование, ако държавата се оттегли? Нима това не са естествени публични блага, които на пазара никой не би осигурявал? Тези въпроси са подвеждащи. Така, както в зората на модерното корабоплаване частни компании са строяли морски фарове (каквито, според мнозинството икономисти, не би имало без държавно финансиране), така и в съвременния свят частни инвеститори ще осигуряват тези услуги, които хората търсят. Разбира се, не всички проекти, които в момента се финансират с пари на данъкоплатците, ще бъдат реализирани от частни инвеститори – такива са например ЖП линиите, по които малцина искат да пътуват с влак, или летищата, където рядко кацат самолети.
Образованието е специален случай. То е сред дейностите, които най-рано в историята стават публична услуга. Няма обаче никакви доказателства, които да подкрепят страха, че без държавна намеса децата биха останали масово неграмотни. Фактите, както за Великобритания и САЩ, така и за България и много други страни сочат, че преди национализацията на образованието през 19-ти век училищата са били широко достъпни, а неграмотността е била рядкост. След повече от сто години държавно образование, родителите всячески се опитват да запишат децата си в частни училища, държавните училища не дават дори базата, която да позволи продължаване на образованието в университет, а компаниите от частния сектор са принудени да създават свои програми за обучение на служителите си, чиито дипломи от държавните учебни заведения на практика са безполезни в стопанския живот.
Намаляването на престъпността не идва със “силната ръка”. В свободното общество не може да убиваш, крадеш или да си служиш с измама. Правилната роля на държавата е именно да наказва престъпниците и да пази честните граждани. Но дори в тази си роля държавата се проваля – може би, защото се занимава толкова много с намеса в частния живот на гражданите. Показателен е фактът, че разходите за сигурност – частни охранители, застрахователи, защитни системи – растат, въпреки уверенията на правителствата, че по-големите бюджети за армия и полиция ще направят живота ни по-сигурен.
Околната среда не се унищожава от свободния пазар, а от липсата му. В голямата си част екологичните проблеми са проблеми на неясните права на собственост, и оттам – неясната индивидуална отговорност. Традицията във всички човешки общества е да се наказва този, които вреди на другите. Когато с твоите действия застрашаваш живота, здравето или собствеността на съседа, ти нарушаваш неговите индивидуални права – трябва да го обезщетиш и понякога – да понесеш наказание. Когато определен природен ресурс – води, гори или плажове - има ясен собственик, то естествените стимули са за съхраняване и оптимално използване на ресурса. Неслучайно частните гори и водоизточници се стопанисват по-добре от държавните. Не е случайно и това, че най-големите екологични катастрофи са ставали в социалистически и тоталитарни страни.
Възможно ли е либертарианското бъдеще? Не е нужно да четете тази книга, за да си отговорите утвърдително. Социалната държава започва да се сгромолясва навсякъде по света. Глобализацията прави опитите за намеса на пазара от националните правителства безсмислени. Капиталът е така мобилен, че пресича националните граници със скоростта на натискане на бутона на банковия компютър. А глобалната децентрализирана мрежа Интернет прави знанието и информацията достъпни и свободни от цензура. А свободата на ума като че ли е най-важното условие за да живеем в общество на индивидуална свобода и лична отговорност.

http://www.mediatimesreview.com / Либертарианизъм

петък, 2 септември 2011 г.

Книгата:Либертарианството,Дейвид Боаз

Либертарианството е възгледът,че всеки човек има правото да живее своя живот по начина,който избере,доколкото зачита същите права на другите.Либертарианците защитават правото на всеки човек на живот,свобода и собственост - права,който хората притежават по природа,преди още да са били създадени държавите.В либертарианския възглед всички човешки взаимоотношения трябва да бъдат доброволни;единствените действия,които трябва да бъдат забранени от закона,са онези действия,които включват употребата на сила против хората,които от своя страна не са използвали сила - действия като убийство,изнасилване,грабеж,отвличане и измама.

Либертарианците осъждат такива държавни действия като цензурата,наборната армия,ценовия контрол,конфискуването на собственост и регулирането на нашия личен и икономически живот.


Либертарианството не е нито ляво,нито дясно.Либертарианците вярват последователно в индивидуалната свобода,и в ограничената държава.

Либертарианството предлага алтернатива на насилственото управление,която трябва да е привлекателна за миролюбивите и производителни хора по целия свят.

Либертарианския свят няма да е съвършен свят.Все още ще има неравенство,бедност,престъпност,корупция,нечовечност.

Либертарианството не ви обещава градина с рози.

Опитите за създаване на рай на земята,неизбежно произвеждат ад.

Либертарианството издига целта не за съвършено общество,а за по-добро и свободно общество.То обещава свят,в който повече решения ще бъдат вземани по правилния начин от правилния човек:ВИЕ.

Резултатът ще бъде не край на престъпността,бедността и неравенството,но по-малко от тези неща през повечето време.

http://libertarianismbulgaria.blogspot.com

понеделник, 29 август 2011 г.

Питър Тийл създадава идеалната държава и общество край Калифорния




US милиардер строи Утопия

Питър Тийл (либертарианец) ще създава идеалното общество край Калифорния

Мечтата да се създадат идеалните държава и общество не е от вчера. Сега задачата да я реализира си е поставил американският милиардер Питър Тийл. Той иска да създаде своя държава край бреговете на Калифорния, която е нарекъл остров Утопия. Това е и наименованието на въображаемия остров, описан от Томас Мор, където има съвършена социална, правна и политическа система. Проектът край бреговете на Калифорния се осъществява с помощта на института Seasteading, пише Дартснюз. Окончателният вариант на проекта трябва да е функционален след седем години. Сградите на острова ще имат свои алтернативни източници на енергия, защото островът има на разположение своя собствена нефтена платформа на крайбрежния шелф. На "Утопия" ще могат да се заселят първоначално 270 души. А цялата инвестиция е в размер на 1,25 млн. долара. Все още не е ясно на какъв принцип ще бъдат избирани жителите на новата държава на Тийл, който основа, а впоследствие продаде системата PayPal на eBay. Според милиардера "строителството в световния океан е единственият вариант за създаването на ново общество на Земята", където няма да има социално осигуряване, заплатите ще са минимални и ще има забрана на всякакъв вид оръжие. Първият, който се опита да създаде нова държава в океана, беше милионерът Майкъл Оливър, който през 1971 г. насипа пръст на два коралови рифа в южната част на Тихия океан. Той я нарече Република Миневра и там не трябваше да има данъци, социални осигуровки и каквито и да е форми на икономическа принуда. Новата държава тогава обаче не успя да просъществува дълго, защото беше завладяна от кралство Тонга, а след това всичко изчезна под ударите на океанските вълни.

в ст / BgTimes.Net / Снимки:http://elitechoice.org

More:

Peter Thiel

From Wikipedia, the free encyclopedia