Либертарианството (понякога и като либертарианизъм, на английски: libertarianism; от френската дума за свобода на френски: Liberté) е термин, използван от широк спектър [1] от политически философии, които са за максимализиране на индивидуалната свобода [2] и за минимализиране и дори отмяна на държавата[3] [4]. Либертарианците прегръщат гледни точки от този спектър, като се започне от минанархистки до анархистки възгледи [5] .

Либертарианството е правна философия и политическа идеология защитаваща естествените права - право на живот, лична свобода, право на собственост и стремеж към щастие. В основата на либертарианството е забраната за насилие върху индивида; защитата на личната свобода, решенията и действията на индивида, когато това не накърнява правата на друг индивид или група.

Либертарианството е правова, а не етична система, поради което е съвместимо с различни възгледи за морал: от консерватизъм до либертинизъм. Част от либертарианците са анархо-капиталисти, други са монархисти, но повечето защитават идеята за минималната държава.

Дейвид Боаз е изпълнителен визепрезидент на Института "Кейто",описван от "Вашингтон поуст" като най-актуалния мозъчен тръст във Вашингтон.

Той е редактор на The Libertarian Reader.

Негови статии да публикувани във вестниците The New York Times,The Wall Street Journal,The Washington Пост и Los Angeles Times.

Живее във Вашингтон,окръг Колумбия.

http://www.libertarianism.org/reader.html

петък, 23 септември 2011 г.

Никой няма правото да възпира други хора да изразяват своите мисли и да се опитват да убеждават другите в своето мнение

Съвременните идеи на либертарианците започват в борбата за религиозна търпимост.

Никой няма правото да възпира други хора да изразяват своите мисли и да се опитват да убеждават другите в своето мнение.

Този аргумент трябва да се разшири до радиото и телевизията,кабелната телевизия,интернет и другите форми на електронна комуникация.

Хората.които не искат да четат книги,писани от комунисти (или либертарианци !),или да гледат кървави филми,или да гледат порнографски картинки,не са задължени да го правят;но те нямат правото да възпират другите да вземат свои собствени решения.

Начинът,по който държавата се намесва в свободата на словото,са многобройни.

Американските правителства постоянно се опитват да забраняват или да регулират предполагаемо неприлични,нецензурни или порнографски книги и филми,въпреки ясните думи на Първата поправка:

"Конгресът не може да прокарва никакъв закон . . . ограничаващ свободата на словото или на печата."

От книгата "Либертарианството",Дейвид Боаз
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)